Пак за биопродутите
Германия е една от най-напредналите европейски страни в областта на биологичното земеделие. Това съвсем не е случайно, тъй като и търсенето на био-продукти постоянно нараства.
В разгара на кризата с болестта луда крава преди пет години Ренате Кюнаст, тогава министър на земеделието от Зелените, беше определила като цел до 2006 година 10% от обработваемите земи да бъдат предназначени за биологично земеделие. Днес Зелените, които не са вече на власт констатират, че поставената цел далеч не е изпълнена. Едва 4.7% от земеделските площи произвеждат "био" продукти. В същото време обаче някои от провинциите с консервативна ориентация преразглеждат и намаляват отпусканите субсидии за биологичното земеделие.
"От една година наблюдаваме намаляване на субсидиите с около 20 % в Северен Рейн-Вестфалия. Новото консервативно регионално правителство окуражава повече традиционното земеделие за разлика от предишното на социалдемократи и еколози. Тенденцията се наблюдава и на национално ниво и за съжаление не отговаря на реалностите на пазара.
Търсенето на "био" продукти нараства постоянно", коментира Харалд Шмид, съветник в Камарата по земеделието в Кьолн.
Повече от половината хранителни стоки с надпис "био" се предлагат в супермаркетите, цените намаляват, а потреблението расте. Предлагането обаче изостава от търсенето и вече се появяват трудности при снадбяването с някои продукти като например картофите, яйцата, свинското месо и зърнените храни.
Италия е на първо място в Европа по площ на обработваемите земи, които произвеждат био продукти.
Със своите 1 милион 67 хиляди ха Италия изпреварва страни като Германия и Испания.
За да се създава отношение към този тип продукти децата се приобщават към тях още от ранна възраст. Продажбите на "био" продукти вървят доста добре в Италия, като се наблюдава известна стагнация в супермаркетите и постоянно нарастване в специализираните магазини. Привързаността на италианците към здравословните храни се обяснява с традиционното внимание, което те отделят на свежестта и качеството на продуктите съчетано със специфичността на средиземноморския хранителен режим. Все повече училищни столове гарантират "био" храна на децата в яслите, в детските градини и началните училища.
Само през 2005 са били сервирани над 1 милион "био" ястия дневно в училищните столове. Тази тенденция води началото си от 2000 година, когато парламентът гласува текст във финансовия закон, който окуражава местните власти да предлагат храна, приготвена от "био" продукти.
В момента едва 5 % от българските биопродукти се предлагат на вътрешния пазар, но се очаква позитивна промяна, свързана с развитие на биологичното земеделие.
Очакванията са, че търсенето на пазара ще се разраства, защото и производството ще нараства.
Развитието на биоземеделието е една от основните цели на националната стратегия за селските райони в периода от 2007 до 2013 година.
По данни на Международната федерация на движенията за биологично земеделие сертифицираните биоплощи у нас за последните три години са нарастнали на 122 840 декара. Това нарежда страната ни на шесто място в света след Кения, Сирия, Хърватска, Корея и Зимбабве. Освен това, благодарение на еврочленството на страната, биопроизводителите без ограничения могат да продават продукцията в останалите страни от общността, където има по-голямо търсене. Биопроизводителите са стимулирани от средствата по различни проекти. От миналата година производителите на мляко в 6 малки общини като Котел, Вършец, Болярово, получават по-високи субсидии за предадено по-качествено мляко в сравнение с останалите райони на страната.
На свой ред сдружението на биопроизводителите "Биоселена" организира кампании за популяризиране на биопродуктите сред българските потребители. Голяма част от тях не знаят какво е биопродукт и какво е значението му за здравето.
Една от кампаниите стана традиционна. Това е Празникът на биологичното земеделие, което се провежда през септември в Южния парк на София. Резултатите са положителни – не остава нищо от предлаганите биопродукти – сокове, биоплодове, биозеленчуци, мляко, мед. Проблем има в предлагането на биопродукти в магазинната мрежа, защото, асортиментът е беден.
Най-търсени и консумирани са детските храни Hipp.
За останалите продукти причина за слабото потребление е цената. Обикновено етикетът "био"на продуктите е придружен от висока цена, което е необяснимо за средния български потребител.
Затова често тези продукти са подминавани. Нежеланието да се купуват масово биопродукти е в резултат и на многото ментета, етикирани с "еко" или "био". Според закона за храните от миналата пролет надписът "био" трябва да бъде придружен от лого на компанията, която е сертифицирала продукта. В противен случай производителят е заплашен от глоба до 10 000 лева.
.